Безусловен базов доход (има ли той почва в Швейцария?)

Вчера швейцарците отхвърлиха с огромно мнозинство (77:23) референдум “За безусловен базов доход” («Für ein bedingungsloses Grundeinkommen»).

Ура! “Здравият разум” отново победи!
А дали?

Всички медии коментираха сумата от 2500 франка. Само дето тя не фигурира никъде във въпроса. Не е спомената. Тя е казана от “поддръжници” на инициативата.

Или тези така наречени поддръжници са пълни глупаци или са “агенти-провокатори”.

Данни от 2013г. (за чиято автентичност не гарантирам) – http://www.therichest.com/business/the-top-10-countries-with-the-highest-minimum-wages/ показват минимална годишна заплата от 15000 франка или 1250 на месец. Да приемем тази цифра за що-годе актуална. Е, щом се предлага работа за 1250 единици възнаграждение, то това възнаграждение би осигурило на изпълнителя поне минимални житейски нужди (храна, дом, топлина, светлина… евентуално и здраве). Как тогава, мили ми “поддръжници”, ви хрумна изобщо цифрата 2500!? Два пъти над минималната заплата! Лудост! Единствената възможна цел е да се провали иначе прекрасната инициатива. Не идеята за безусловен базов доход, а представянето й, търпи критика. Защото човек чува това, което му се иска, а не това което му се казва.

За онагледяване – сценарий за референдум в България (по Б.Б.):

  1. “Искате ли билетчето за градски транспорт в София (една друга болна тема) да струва 1 швейцарски франк?”  На всяко влизане в превозно средство! Дори за една спирка!
    (Какъв би бил отговора на този въпрос от човек съгласяващ се да работи за 250 франка (месечно)?
  2.  “Искате ли да подменим остарелия автопарк на софийския градски транспорт?”
    (Nice… А?)

Имаме около 100% НЕ на първия въпрос и около 100% ДА на втория. И е скъсана взаимовръзката.

Да се върнем към “ужасното” нещо наричано “Unconditional basic income”. (IBU или ББД по-долу)

Според мен днес вече съществува и никой не протестира срещу него – да го наречем “Условен базов доход”:
За мое съжаление не съм опознал нито меда нито жилото на европейските или американските или австралийската демокрации. Но оттук-оттам дочувам, че има страни, в които можеш да получаваш помощи за безработица докато си жив. Грешка – докато се пенсионираш… И пенсия докато си жив. Това по същество с какво се различава от ББД (UBI)? С различния термин? Ами да го наречем държавна заплата, ако това ще ви направи щастливи.
По нашите земи е разпространено отглеждането на деца като средство за майчински, детски и други “субсидии”. Тоест, през определен интервал от време произвеждаш човек и чакаш държавата да ти плати за тежкия труд. Ето ти “Условен базов доход”. Имаме над милион инвалиди. Голям процент от тях – фалшиви. Те получавават пенсия за инвалидност. И т.н. и т.н… Всички тези плащания, включително и всички днешни пенсии се изплащат от държавния бюджет. Т.е. пари за социални плащания има.
И сега да обобщим – фактическото положение по света (белия свят) и отчасти в България е, че идва времето на Марксовата социална държава. Понеже парите са все още единственото средство да получаваш стоки и услуги, а и г-н Томас Мор предполага измемение на съзнанието за да стигнеш до благоденстващия остров Утопия, на помощ ни идва ББД. Как? Ами премахваме всички видове социални плащания определяни от лекарски комисии, чиновници, началници, та дори и президента… Не, не ги махаме, а ги наричаме ББД, уеднаквяваме сумата за всички (тук е много важно да има реално безплатно здравеопазване) и остава да изчислим колко може да си позволи конкретната държава да разпределя “на калпак”. Убеден съм (нямам време, а предполагам и достъп до данни за да кажа – “знам”), че България може да плаща поне по 200 лева на всеки бългаски гражданин. Месечно. Да не са много, но и сега стотици хиляди пенсионери оцеляват с точно толкова. Значи може да се оцелее. А, ако държавата се замогне, тази сума може да нараства. За Швейцария – при 1250 франка МРЗ, разумен и приемлив ББД, е 700 – 800 франка.  Може би тогава референдума би бил с друг резултат…

Не казвам, че ще бъде лесно да се въведе, или че знам решенията на всички текущо възникнали проблеми. Логично е да се прмени системата за осигуровки, данъчно облагане и т.н. Няма нужда да плащам осигуровка за безрабитица, ако получавам ББД. По-скоро това ще влезе в един по-висок данък общ доход.

Не знам как ще се отрази на заплатите. Не си правя илюзии, че заплатите ще скочат изведнъж с тези 200лв. (ха дано). Очаквам по-скоро да запазят нивата си с включен в тях ББД. Но това ще е добре дошло за фирмите – свежите пари за които толкова се борят.
Не знам как ще се получи и с пенсионерите – във всички случаи дохода им не трябва да се намалява. Т.е. не може на човек плащал осигуровки на максимум 40 години, да му кажеш: “От днес нататък, ти ще получаваш колкото мързеливеца дето не си е мръднал пръста.” При пенсионерите да кажем ще се увеличи пенсията на всички с равна сума за да може пенсията да не е по-малка от ББД. За бъдещите пенсионери преизчисляване на внесените досега суми и прехвърлянето им във финансови пакети за втора различна от ББД пенсия.

Е има още едно условие – да преглътнем държавна собственост над пътища, газо- и нефто- проводи,  енергетика, водоснабдяване, електроснабдяване (ЧЕЗ Електро, например, е частична (около 70%) собственост на чешкото правителство) и да започнем да си плащаме данъците.

Пенсионната реформа

Пенсионното осигуряване трябва да функционира при условията на непрекъснато повишаване съотношението пенсионер/работещ. Тук действа съзнателна заблуда на обществото за този факт като огромна заплаха. Това не е така. Производителността на труда нараства непрекъснато и точно по тази причина всички производства могат да се справят с по-малко работници. Но тези по-малко на брой работници произвеждат същото или много по-голямо количество и с много по-добро качество продукция. Така че, съотношението работещ/неработещ ще продължи да намалява и в това няма нищо страшно.
Единствено продължаващия в България период на първоначално натрупване на капитали с всичките си проявления и най-важното за случая – укриване на доходи, неплащане на данъци и неплащане на пълни осигуровки на работниците, а не малкия брой заети пречи на пенсионната система.

Предлагам няколко точки за пенсионна реформа, които биха ме накари мен (съвестно плащащ данъци) да искам и да продължа да се осигурявам с пълните си осигуровки:
1. Да се промени сегашната тристълбна система с почти нефункциониращ трети стълб (ДДПО) на двустълбна.
– Парите от втория стълб (ДЗПО) да се набират по лична сметка, която да може да се наследява при смърт на осигуряващия се преди получаването на пенсия.
2. Да се въведат ясни, прости и еднозначни правила за изчисляване на пенсия, валидни за всички, базирани на натрупаните осигурителни суми, а не на стаж или възраст.
3. Да се даде възможност на хората да избират възрастта си за пенсиониране след определена възраст (достатъчно ниска, обаче, за да изглежда, а и да бъде достижима напр. 57 години (защо не и по-ниска, но с по-малки суми). При което първоначално пенсията да се изплаща от натрупаната по ДЗПО сума, а след достигане до следващ възрастов праг – (прословутите 65г.) да започне изплащането от ДОО.
4. Във връзка с горното да се премахнат категориите труд и по-ранното пенсиониране на определени професии да става по общия ред.
– Да се въведе задължителна застраховка с пенсионна клауза за досегашните I-ва и II-ра категории. Позволяваща им така отбраняваното ранно пенсиониране.
– С цел унифициране и опростяване (а не разцепление на наши и ваши) да се премахне плащане на осигуровки от държавата за държавни служители, като това се компенсира със съответно повишение на заплатите им.
5. Да се спре изплащането на пенсии на работещите пенсионери или (като начало) да се обложи с данък целият им доход (включително и пенсията им и да плащат пълен размер осигуровки). Ефектите, които се целят с това са:
– намаляване на безработицата
– облекчаване на пенсионните фондове

С това ще се покаже на хората, които трябва да правят своите вноски сега, смисълът от осигурителната система и ще бъдат стимулирани да се осигуряват, а и да плащат данъци на реалните си доходи, а не на минимална работна заплата или на минимални осигурителни прагове както е масовата практика в България сега.

Не претендирам за авторство и оригиналност на тези предложения (доколкото знам във Франция действа вариант на т.3.) чух подобни предложения и от различни неправителствни организации. Това което искам е когато се говори за реформа, да не се разбира механично събиране и изваждане на две числа – приход и разход, а да се погледне в дълбочина и от повече от една гледна точка този изключително важен проблем.

Плоският данък

Прогресивният данък на пръв поглед изглежда много социален (по-богатият плаща по-голям процент от доходите си като данък, а бедният –  по-малък или не плаща нищо). И е логично точно БСП – лява партия да иска връщането му. Сигурно в държави като Германия, Франция, Дания, Швеция, Швейцария, половината бяла Европа, този данък е добър и работи. Уж затова БСП се опитва да го наложи и в България – социална мярка.
Да, но само на пръв поглед.
Публична тайна е как банките отпускаха заеми преди Дянковата криза. Никой не вземаше насериозно официалната  справка за работната заплата. Доходите се съобщаваха с неофициална хартийка съдържаща реалните цифри. Въз основа на тях банките отпускаха заеми с месечна вноска равна или по-висока от брутният доход върху който кредитополучателя внася осигурителни вноски и плаща данъци. Банковите служители ли бяха малоумни или просто включваха в сметките “сивите” доходи на да кажем 60% от работещите българи. Отговорът е ясен нали.
Плоският данък, който е дясна мярка беше въведен от същата БСП през 2008г.(може би под влиянието на тогавашния финансов министър и днешен министър-председател Пламен Орешарски) и реализира две основни цели:
1. Да повиши събираемостта на ДОД – укриването вече не е толкова изгодно – приходите от ДОД растат ежегодно;
и
2. Колкото и странно да звучи – да вкара малко социална справедливост – изрядните, деклариращи пълния размер на доходите си са по-малко ощетени  от неизрядните, укриващи доходите си. Намалява данъчната тежест върху “добрите” платци. Помним, че тогава ниските заплати бяха повишени точно с цел компенсиране загубите от наложения данък. Да не говорим, че единствено минималната работна заплата е нараснала с 55% за петте години плосък данък. (Далеч съм от мисълта, че Минималната заплата в България е достатъчно висока, но не това е темата сега). – Поне за мен плащането на данък върху 340лв. е далеч по-добро от изцяло неплащането на данък.
Каква предпоставка би имало за премахването на плоския данък и заменянето му отново с прогресивен. Той да е изиграл ролята си и всички български данъкоплатци да плащат данъци и да се осигуряват на реалните си доходи. Нещо повече – българинът да вижда песпектива в социалното и обществено осигуряване и да се надява високите му вноски и данъци да му донесат спокойствие за бъдещето. Едва ли някой вярва, че Дядо Коледа наистина съществува…
Каква е целта? Само една – БСП да отбележи едно изпълнено обещание.
Само че, това както винаги през последните 24 години е за сметка на “добрите”.
Според мен ефекта ще е изключително отрицателен – сумата от данък общ доход и осигуровки ще намалее. Ще се стимулира допълнително изсивяването на икономиката.
Господа, ако искате процентно данъци като немските, то копирайте закона дословно – заедно със записаните в него прагове в евро. Ще се окаже, че данък общ доход ще плащат единствено 50-60 хиляди българи и то може би и те в абсолютна стойност ще са по-ниски от досегашните.
Останалите ще трябва да получават социални доплащания към заплатата, за да покрият жизнения минимум.
В заключение – при сегашното катастрофално ниво на доходите в България, при огромния процент укрити доходи, премахването на плоския данък ще донесе основно негативи. Хората с най-ниски доходи (реални) ще почустват известно облекчение, но това може да се постигне много по-безболезнено с просто увеличаване на минималната работна заплата и съответно процентно увеличение на бюджетните заплати.
Повишаване събираемостта на данъци и осигуровки ще донесе повече приходи в бюджета отколкото стоварване на цялата тежест върху коректните платци. Относно тях е крайно време да помислите за стимули, вместо за рестрикции.